Форекс ком

„Ако дължиш на банката 100 долара, това си е твой проблем. Но ако дължиш на банката 100 милиона долара, това вече е проблем на банката.” – Жан-Пол Гети.

На 27 февруари 1995 г. едно събитие става новина номер едно в икономическите среди. Беърингс Банк, която е най-старата банка в цял свят и датира още от 1763-та година, се принуждава да обяви банкрут поради Ник Лийсън, изпълняващ поста директор на клона й в Сингапур. Тази публикация ще разкаже как той и как загубва за по-малко от две години цели 850 млн. британски лири?

Ник Лийсън е от Уотфорд, Англия и произхожда от семейство на гипсаджия и домакиня. Завършва училище на 18 и се явява на интервю за работна позиция в банка Куутс. Ник е избран сред 300 кандидати. През първите две години в Куутс работата му е свързана с разнасяне на чекове. Активен по природа, той не се чувства добре и се премества в банката Морган Стенли, където работи като чиновник и доходите му са 20 000 лири на година. Но горещата му натура не се задоволява с дребния чиновнически пост и той страстно желае, дори и за по-малко пари, да се премести при дилърите, където са наистина големите парични възможности. Тогава се открива свободна позиция за бегач, който да раздава поръчки на трейдъри. Шефът им обаче отказва на Лийсън да го назначи и той напуска.

След това Ник започва работа в Беърингс, но след няколко месеца в Лондонския офис, Ник решава да опита в Азия, тъй като го влече дилърския пост и той смята, че това е бързо разрастващ се пазар с големи възможности.

Той организира своето преместване в Индонезия, където само за година успява да събере забавени задължения на акции към банката Беъригнс от порядъка на 90 млн. лири. Работата му бива оценена по достойнство и през 1992 година, Лийсън отива в Сингапур и започва работа в отдела на дилърите, но вече като шеф. Работата изглежда обещаващо, обемът на финансовите операции с фючърси и облигации значително се разраства, а печалбите вървят нагоре.

Както всяка банка, така и Беърингс има своя собствена политика, според която с минимални разходи да се прави максимална печалба или иначе казано банката страда от недостиг на квалифицирани служители. Дилърите постоянно се опитват да правят сделки надвикват се и говорят по няколко телефона наведнъж. В подобна лудница е допустимо да стават грешки и една малка грешка става основание за началото на края на банката. Току що наета дилърка от отдела на Ник допуска грешка за 20 хил. лири, а на Ник се пада честта да вземе решение да я уволни или да предприеме друг ход. Той изобретява дяволската сметка за грешки 88888, която спасява неопитната дилърка и решава проблема за момента. Но се случват и няколко други грешки и Лийсън започва да прави високо рискови финансови операции, за да покрие финансовите липси. Той продава опции върху фючърсни договори на Никей 225, който е японския фондов индекс. Първоначално доходите от премиите по финансовите операции покриват липсите и Ник успява да прикрие загуба от 6 млн. лири, но по-късно положението излиза от контрол и в края на 1993 година загубите за банката възлизат на 23 млн. лири. По данни на икономическите отчети, които той добре манипулира Беърингс е на печалба от порядъка на 10 млн. лири, а това прави шефовете му в Лондон доволни, премиите нарастват и Ник е образец за подражание в кредитната институция.

На другата година дилърът в опитите си да прикрие нови загуби сключва нови безрасъдни сделки, чиито реални резултати попадат отново в дяволската сметка. Според счетоводните отчети печалбата е в размер на 23 млн. лири, а реално банката е задлъжняла с рекордните 150 млн. лири.

Извършва се внезапна проверка, при която одиторите виждат, че на база документацията всичко е наред. По това време банката е могло да се спаси, но недостатъчните умения за контолиране на шефовете предрешават следващите събития. Тогава Ник прави последен опит да спаси банката като сключва мащабни сделки, но пазара е против него и загубите на Беърингс вече са 850 млн. лири. Банката бива купена за цената от $1 от ИНГ Банк, а Ник отива в затвора за 6.5 години, където написва своята книга “Трейдерът измамник”, благодарение на която печели 5 млн. лири от авторски права.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.